Преди години присъствах на презентация на CRM система. Лектора американец даваше примери с приложението и в застрахователния бранш: нова къща – построена миналата година, близо до противопожарен кран – такъв и такъв риск; по стара къща от 83-а година ....; стара къща, сто годишна, на толкова и толкова метра от противопожарен кран ... спира обясненията си и се оглежда. В залата повечето хора се смеят тихо или в шепи. Лектора се смущава и обяснява – в Европа една сто годишна къща може и да не е стара, но в Америка е доста стара.

***

Когато бях малък в родния ми град имаше много сто годишни къщи, дори и по стари - повечето турски. Преминаванията от там за мен бяха малко приключение, подобно на посещение в Търново. Всъщност минавахме от там често, макар и на страх, защото бяхме в нещо като война с хлапетата от квартала. Той е на старите петричани, намира се в самата планина и току зад някоя къща или между два двора започват много горски пътеки. От тези пътеки започваха и свършваха начало не един поход или просто разходка по планинските пътеки над града. Аз пък, при всяко преминаване разглеждах с интерес къщите, старите потъмнели от времето греди, портите, малките прозорчета, стените чията мазилка е паднала и се виждаха плетовете, които някога замествали стоманената арматура. Обожавах калдаръмените улици, доколкото ги имаше и по онова време. Обичах да пия водя от чешмите с топла и студена минерална вода.

По онова време, преди около 20 години в този квартал имаше стотици стари къщи. Освен, че нямаха право да ги събарят собствениците им бяха длъжни и да се грижат за тях. Тази забрана бе в тон с намерението на градоначалниците, да възстановят градската крепост и да превърнат част от квартала в непосредствена близост до нея в комплекс подобен на много популярнтие в Габрово, Пловдив или Търново. От позицията на времето се съмнявам, че начинанието им би имало повече от скромен успех, но и за секунда не се съмнявам в целесъобразността му.

Днес е друго, там са останали не повече от 10-15, сгушени като бедни роднини сред издигналите бой 3-4 етажни постройки: „за мен и жената, синовете и щерката!”. Аз пък се чудя, какво ли да покажа на приятели посетили града, след като най-старото нещо в него е едно 200 годишно дърво?

Не отричам ничие право на удобства, като баня и тоалетна наместо нужник на двора. Само дето ми се чини, че тези удобства можеше да се построят на друго място. Както и МОЛ-а срещу х-л Хемус, х-л Хилтън, новото Американско посолство, десетки или стотици нови кооперации, които можеше да не бъдат строени в изчезващия с всеки изминал ден Южен парк в София.

***

Мисля си колцина от строящите домовете си върху старите къщи на дядовците си или в бившия парк биха се изсмели на американците, заради простотията им да живеят в сто годишна къща и да се гордеят с това, при положение че може да вдигне нова и модерна, като на комшията?

***

Простите французи не разрешават да се събарят фасадите на строените като войници домове по булевардите на градовете си. Глупавите англичани имат горски пояси около градовете си. Гърците във всяко село претендират, че именно там се е случило не знам си какво от гръцката митология.

У нас пък имаме стар град в Пловдив, където освен амфитеатъра няма нищо, което да е старо по европейски а не по американски стандарт. Имаме си и бетонни недоразумения кацнали на плажовете на Черно Море. Правителството мисли да възобнови добива на уран, при все че находищата са в непосредствена близост до курорти а процента на малоформациите в Смолян и околностите е стряскащ, дори по официална статистика...

Не съм съгласен за Пловдив. Има много сгради, които са на повече от 100 години, дори само в стария град. До началото на 90те живеех в къща, която е построена през 1863та (ако не се лъжа. И още си е там, дори има наематели). Също по улица Гладстон има доста стари къщи. Освен амфитеатъра, римският стадион също е доста стар. Да не говорим за църкви, джамии, синагоги, турската баня (в момента музей за съвременно изкуство). Кючук Париж и Капана май са по-нови, но и там има интересни неща. Също в стария град има разкопки, други точно преди стария град от източната страна. Изобщо с доста грешни впечателения си останал.

За домашно, да отидеш до Пловдив преди края на лятото ;)

поздрави:

Мон, имаш си и домашно вече, да не те мисля :)))

Но не в това е въпроса, а в начина, по който българина уважава и съхранява историческото си наследство.И аз се вълнувам от подобни теми.Поздрав за поста!

Не говоря за българи, а за пловдивчани. Някои богати хора показват богатството си по друг начин от типичното за столицата на света - София. Например да купи къща в стария град, да я ремонтира и да живее там. Отвън къщата е старинна, но мога да те уверя, че вътре си има всички удобства.

поздрави:

наистина ли не схвана идеята ми или просто те тресе регионализма? както се пее в една песничка: ние това много добре го знаем. туй че от Филипополис по-харно нема де;)

не съм идвал от зимата при вас, та до октомври мисля да дойда пак. а ти без лоши чувства към Софето, опознай "столицата на света" и няма да те дразни толкоз.

поздрави и на теб:)

Просто ти казах, че грешиш в преценката си за Пловдив. Песничката не съм я чувал. И Пловдив е едно доста неприятно място за живеене (знам го от опит). София е едно ужасно място за живеене (също от опит). Но в Пловдив ми се усмихват и като купя нещо не оставам с чувството, че са ме излъгали.

За да дойдеш при мен, трябва да вземеш самолета до Верона. Иначе аз до няколко месеца май ще се прибера за малко в Пловдив. Пазаруването в Пловдив е невероятно изживяване, заедно с кафетата и всичко. Пиша ти го това, защото наистина ми харесва Пловдив (стига да не се налага да оставам там повече от седмица), а не заради някакъв регионализъм.

И още нещо. Столицата на света е Ню Йорк ;)

поздрави:

Ако идвам към Верона ще се обадя, ако Бог даде ще имам път към Ботуша:) Инак песничката е на Хиподил.

София е място, в което не мисля да отглеждам децата си, макар че едва ли ще се върна и по родния край.

Впрочем в Пловдив са ме призовавали да си зашия скъсаните дънки а и не съм очарован от обслужването. Друго е че, хората са по спокойни.

Май София е Ню Йорк за нашего брата, местния ад на земята.:(

поздрави

Виж сега, повечето "пловдивчани" са доста надути, което е абсолютно без покритие, защото са се преместили в града от околните села от скоро и леко не са в час какво се прави в един град. Не ги взимай много на сериозно.

Има едно малко кафе близо до католическата църква на булевард Мария Луиза (казва се също Мария Луиза). Интересните хора са там. Собственикът е един много точен местен. Ако не се лъжа преди това кафето е било на баща му.

Също има една гръцка сладкарница до джумаята, казва се Butterfly. Има много вкусни неща, за разлика от т.нар. гръцки сладкарници в София. Сервитьорките са леко като манекени на Освиенцим и не знаят как да сервират, но трябва да ги респектираш малко. Винаги като оставя бакшиш като си тръгвам ми се усмихват и си шушукат нещо.

Уверявам те, че София няма нищо, абсолютно нищо общо с Ню Йорк. Добре, че се преселиха селяните от цяла България, за да я облагородят малко, че предните й обитатели - партизаните я бяха на правили на нищо. Да не се обиждат коренните жители на София много от които са точни.

поздрави: