Благодарение на трудово-социаленият фарс, който сътвори нашето правителство в събота био часовника ми е разстроен. Тази сутрин телефона ме уверяваше, че сега му е времето, но аз упорито отказвах да му повярвам.

    Станах, включих компютъра, приготвих закуска и седнах да чета новините и кроях планове за душ и разходка. Да ама не! В бюлетина пишеше ясно - понеделник! Погледнах часовника на компютъра - същото 17.12.2007 г. И се почна една-а-а...

    Бързо дояждане на втория сандвич, душ, бръснене, обличане, музикален избор за сутринта и после бегом към спирката. 

   Ето го дами и господа, виждам над училищната ограда тирантите на трола мръсник, който завива и ме остава мръзнещ и окаян на спирката, отнасяйки със себе си отопленото пространство. Бърча устни от нечестието на деня и дваж по-бързо крача към спирката с надежда да успея да се кача на друго магично топло местенце. Надявах се я на автобус, я на най-магическото транспортно средство в София след таксито - маршрутното такси.

    Не бе съдено там да намеря уюта за 60 стотинки, при покупка на едро. На изходната за квартала пътна артерия заварих чудно зрелище.



    Една цистерна бе поднесла на мокрия и заледен път и така бе блокирала пътя, който уви е изходен за квартала.



    Имаше множество автобуси, тролеи и камиони във всички посоки от злополучното кръстовище.




    Комай само автомобилите успяваха да намерят пролука в задръстването и да отведат собствениците си в желаната посока.



    От СКГТ успяха да осигурят автобуси по бул. Владимир Вазов и някак се добрах до бул. Дондуков. До тук добре, ама след 20 минути трол №2 не благоволи да дойде, както впрочем и всякакъв друг. Това вече не бе добре. Затова взех крути мерки - включих бързоходките и за някакви си 15 минути стигнах до трамвайна спирка на бул. Мария Луиза.

    Щастлив край. Малко след 12 часа, тамън по обедно време се добрах до работното си място. Приятно измръзнал и леко закъснял с някакви си 3 часа.. Рекох на колегите си добрютру. Нали е сабален...

Ужасссссссссссссс!

Може да съм грозен, но пък съм глупав.
Пък!

То и аз се чудя защо тук един колега дойде също в 12h? А най-интересното е, че той беше от щастливците, които почиваха в събота.

и такива гъзари ли е имало? цък-цък ...

когато минах през центъра бе красота. радвах се на дипломатическите автомобили които си спираха на пешеходни пътечки и на джип със синя лампа, които излезе от паркинга на шератон. с включени светлини но не и сирени. наследника на бате ице навярно се возеше там