От делник до делник се ниже живота -
ето ти събота, после неделя.
Плавно се сливат в баналното русло
и чудя се после - какво му живея? 

Пък после се чудя - какво му се чудя?
То всичко е ясно тук драги ми братко?
Умивам лицето, ръцете и ето - 
усмивка наместо служебна ливрея.