К`о е туй литературния профан? Цъ, не познахте, не е юноша бледен дето "чете" книжките срещу два лева за диск от кварталната видеотека.

Ей ме на, същински като истински, даже мърдам, шавам, храната залудо прахосвам. Наместо да стана 85 кила, убав като Ален Делон на млади години си стоя на 70 като дръглив кон в селски обор насред суша.

Та преди месец два рекох съм оригинален та в разговор рекох "недоумява кратуна проста". Фразата пасна като ръка на женско дупе, ама после се зачудих от де я знам таз фраза. Мислихме мъдрихме - цъ, не ще и не ще. Да е Йовков, не е, да е Е. Пелин, пак не. Брех, тюх - ииии, брейййй не ще и не ще. После се присетих за още нещо, което комай от същото място ще да е - защо не може почешеш ли се ей тъй еднъжки пари да падат наместо въшки. И пак пием бира, мислим тюхкаме се ама - нъц не можем се присети.

После се почна, лаф моабет, бира, хрупане ама нъц, не можем се присетим от де е туй с тоз, с онзи с третия и четвърти другар. Другарките като по прилежни читатели се проявиха досущ като нас, чукча писател.

Затуй си рекох - е па баш днес ще да е деня на просвещението. И биде, Гуглето изплю - не е разказ а стих и да знайш - бат Крачолов го е сътворил туй.

И биде срам и копане на дупки дето да се зарием далеч от людските очи.
За по сигурно сега си го принтнах и ще се уча в тренчето на път от бач към къщито, може и обратно - 20 минути в една посока.  Белким го  зауча за две три недели.

Ей са го турна стихчето, то хубаво но мнооо тъжно, като гледката на смога над Софето от Копитото в ясен ден.

Белким нема авторски права веке, та да ме не емнат Крачоловци...
-------------------------

Пейо Яворов
Подир сенките на облаците - Антология - На нивата

Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
Немигнал, ставай: ей, месец още
насред небето, дълбока нощ е.
Главата тегне, а сън очите
залепя сякаш. Какво е време?
Великден иде, пак оран, семе
земята чака, нижат се дните.
По-скоро, хайде! че да се впряга;
съседа, чуваш, и той се стяга.
Излезеш, идеш, в земя корава
напънеш рало, халосаш вола...
Мъглата нощна затъне в дола,
огрее слънце и чак тогава
за отдих спреш,
а свяст се вий -
и пак поглеж:
Дий...
Дий, воле, дий!

*

С трънак и плевел се бори,
весден ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Настане утро, гори небето,
цветя миришат, ехти полето:
овчар засвирил, стада заблели,
по всички храсти пилци запели.
И гледаш, слушаш, не знам досадно
защо ти стане: их, опустяло!
В гърдите нещо така заяло,
че кръв застива в сърцето страдно...
Ручок дохажда и слънце-пламък
прежуря, пали дърво и камък:
а в пот възвряла, гори снагата.
Да караш вече къде ти може?
И кръст изправиш най-сетне, боже,
па вземеш гладен завчас торбата.
И лучец еж,
водица пий -
И пак поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий!

*

До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Дома се връщаш окапал вече
по късна вечер и отдалече
зачуеш в село и плач, и врява...
Какво ще бъде? - недоумява
кратуна проста; а виж, излиза,
че бирник царски дошел е днеска
и сиромаси - тресе ги треска:
"Не взема само от голо риза,
дете от майка!" - тъй всеки дума.
И ще помислиш, че бие глума:
"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата
почешеш ли се най-на еднъжки,
пари да падат наместо въшки!
И смяташ, мислиш, до механата.
Там, колко щеш,
на вяра пий,
че то поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий!

*

..................
Така си мреш,
така сме ний,
така - поглеж!
Дий...
Дий, краста, дий!