Романът “Руският съсед” е изграден чрез паралели с реални събития и личности от настоящето и най-новата ни история. Първата половина на книгата е доста обещаваща, образите се разкриват плавно, занимателни са, а случките изглеждат реални. Темпото е добро, романа е балансиран.

В средата на романа се случва необяснима промяна, сякаш автора е изпаднал в криза на вдъхновението или е бил притиснат от срокове. Изведнъж темпото се забързва, но не изпълнено с динамика, а от бързане да се случи историята. Новите образи са някак кухи и недовършени, а липсата на оригиналност дразни. Финалните страници на книгата са изпълнени с новини и събития от 2012 година – боядисания паметник на Съветската армия в София, флашмоб акции на еко активисти, арести на известни спортисти, за трафик на наркотици в чужбина.

Сюжетни недомислици

Основния герой в “Руският съсед”- съседа руснак, който се е заел да изгради частно село по тертипа преди освобождението на крепостните селяни в Русия в средата на 19 век, бавно и методично превзема сърцата, ума и битието на своите крепостни селяни в България. Човека, който има дружески отношения с министър председателя на страната, почти неограничена власт да се разпорежда с българската администрация, а също е и личен приятел на президента на Русия Путин, изведнъж започва да прави странни неща. Първо наема на работа при себе си буен младеж от селото, който става причина да бъде съборена като кула от карти, наглед непоклатимата бизнес империя.

Освен това, този всесилен и всемогъщ човек, който с лекота подкупва български и европейски чиновници, злоупотребява с милиони евро от фондовете на Европейския съюз, купува политици, гуляе с българския политически елит, който пък се чувства длъжен да идва на крака в селото, този същия всемогъщ човек си доставя кокаин директно с “муле”, което пък е известен спортист.

В частта с появата на спортиста муле, аналогиите с реалните събития стават прекалено досадни. “Мулето” е хибрид между Гълабин Боевски и Максим Стависки, катастрофира със скъпия си джип, убива човек от селото но се измъква от правосъдието. Същия често пътува до Бразилия, а след състезание и пореден медал е спипан с наркотици и бързо осъден.

Да бе само това както и да е, но в книгата го има Руско-българското дружество за приятелство – проводник на руските икономически интереси у нас. Има го изрисувания “в крак с времето” паметник на съветската армия в столицата, а също и флашмоб акция на еко активисти. Има я медийната империя на семейство Пеевски, има я КТБ. Ако автора бе изчакал с издаването още няколко месеца щеше да има и протести срещу правителството на Орешарски.

Сбъркан край

Романа “Руският съсед” завършва с типично холивудски щастливо-бодряшки край, блудкав и развалящ добрите впечатления от първата и втората част на романа. Добрите герои благоденстват, сбъдват мечтите си, намират (почти дружно) своята нова любов и няма самотни. Лошите разбира се са на другия полюс и страдат.

Вместо финал

Три пъти ура, за да отпразнуваме щастливия финал на “Руският съсед”. Липсваа ми обаче “България – Швейцария на Балканите”, а може и да е останала за “Швейцарския съсед”, знае ли се …

***
Със съкращения. Пълен текст в пет минути за изкуство