"Много можеше да се каже за личната Вонята на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата бе толкова наситена, че се собствена индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка"
Истината
Тери Прачет

Не се трае бе хора! Хич, изобщо ама дори никак. Това е не просто миризма, това е Воня.

През пролетта сменихме офиса на фирмата. С оглед промените и реорганизацията на мен се падна съмнителната чест да работя в една стая с най-неприятният колега. За него може да се каже, че освен чисто човешките си анти-достойнства има и твърде характерна миризма. След една седмица в стая с него проведох ободряващ разговор на тема: мецо, миришеш! Има ефект за около седмица. Уви...

Новите колеги бързо оцениха предимствата на телефонната централа, а когато някой външен човек влезе в кабинета, оставя вратата зад себе си отворена и се озърта странно. След това бърза да излезе.

При нас понякога се говори на висок глас, а темата е свързана с естествената вентилация или инак казано - отварянето на прозорците.

Днес следобед ми се догади, заболя ме глава и станах раздразнителен. Отидох да се наплискам с вода а когато се върнах усетих чудния спарен въздух. По този повод украсих бюрото си с надпис. Така е разположен, че не може да не го видиш щом влезеш в стаята.



Сега играем играта с прости правила. Първо действие - оставам сам и отварям прозорците. Второ действие - не съм сам, прозорците се затварят и имам главоболие.

Как да не псуваш, а?!

Грубооооо... познавам един такъв, от разстояние осмърдява всичко на крака, пот и всякакви секрети :( Къпете се бе хора!

земи напиши -или се къпи или шта изкъпя с квото имам.))

ох, ужасно е
съчувствам ти

покрай това дето каза Еми. Навремето в Ст. град имах за известно време съквартирант, който си бе леко луд. Малкия Иванчо бе известен с много "достойнства". Например чаршафите му бяха нещо като туристическа атракция, не ги смени за половин година и там дето тялото му срещаше чаршафа бе станало буквално кафяво. Та както и да е. На 2-3 седмици с другия съквартирант се договаряхме да го чакаме и го вкарвахме със заплахи в банята да се изкъпе, защото се не траеше! Впрочем добре че с него живеехме основно при гаджетата:)

Един приятел в студентски град някога имаше съквартирант, който 3 месеца не си сложи чаршафи и калъфка на възглавницата. Спеше там с две одеала и една мърлява възглавница - идиоти всякакви.

навремето в ст.град живеехме с една слава.слава ма не съвсем. за да я принудя да се изкъпе я дебнех на прозореца кога ще се прибере и съвсем без да искам :) я заливах с кофичка айрян. :)))
и обвинявах арабите от 5 я етаж :))))
да ти кажа мони хващаше дикиш. даже и се препираше от немай как :)
хахахахаа

горкия. Това е голям проблем- само крути мерки ще помогнат:)