Удивително е колко много омраза може да предизвика някакъв си производител на подметко подобна храна. Още по удивителен е феномена, че именно злополучния производител на храни е сред символите на страната променила себе си и света с конвейра, рок енд рола, персоналния компютър, промиващото мозъци, но пък зрелищно кино и Интернет.

    Едва ли има нейде по света по мразен производител...



    Може би дори не са усетили, как са станали символ на империалистката политика на Чичо Сам.

    Щом си такъв символ, няма как да ти се разминат и  такива протести.

    А Мак Доналдс са вече навсякъде.

    Дори и на луната.



    Достъпни почти за всекиго ...



    Веригата се прави, че всичко е на ред, но ние знаме за ужасяващите последици от пристрастяването към начина на живот, който те пропагандират.



    И ето отново момчетата от Ska-P. В латинска Америка гринговците не са популярни. Факт.



    Всичко това обаче има цена и обяснение. Не може да не обърнем внимание на това! Обикновено дете, или не съвсем?



    А преди бяха съвсем други ...



    Въпреки всичко не е редно да се приписва и това.





    И тъй нагледах се на ужаси и реших да проверя - какво казват от компанията за храната която предлагат и дали коментират някак обвиненията на света към тях. Уви, на страницата на Макдоналдс България липсва апология. Вместо нея там може да се намери само нещо като обяснение за ползите от редовното хрупане на мак манджи, но не и истинска контра на обвиненията.



    Колкото до сайта, за него може да се каже без колебание, че е въплъщение на лошият вкус, както и сандвичите на фирмата. Поне мен много ме дразни звучащата из целия сайт песничка. Има бутон за изключването и, но той е забит в долния ляв ъгъл. Явно хората от компанията предполагат, че тя се харесва на посетителите, колкото и на тях самите. За това злополучната песничка зазвучава отново и отново при сърфиране из сайта им, дори да сте я спрели вече.



    Дали има лесен отговор на въпроса - защо символи на САЩ в очите на мнозина по света са производители на подсладена вода и сандвичи с вкус на пластелин, а не Форд и Гугъл? Е, лесно е да се каже, че вторите символизират прогреса, а първите упадъка на човека и изпадането на индивида от нормите на обществото. Трудните оговори ще намесят политика, история и икономика. Неизбежно ще се стигне до съвременната икономика и процесите, които я водят из лабиринта на времето и обстоятелствата. Нямам сили и способности да се намеся с ясна и аргументирана позиция сред вторите, за това и няма да го сторя. Ще разкажа само две кратички истории свързани с Мак Доналдс и вероятно емблематични за начина по който света възприема тази компания.

    Първата е мой спомен. Преди доста години в един топъл есенен ден пиехме бира на открито. Тези фургончета с пластмасови столчета и масички на обръщалото на трамвай №5 ги няма отдавна, но са останали в спомените на мнозина, както разбирам всеки път щом река да разкажа историята. Седяхме и смазвахме добрите отношения със сестрата на тогавашното гадже чрез бирички и духовитост. Към обед на маса до нас седнаха двамина изгладнели и не особено угледни балкански субекта. Единия бе на около 30 години и умерено симпатичен, вторият бе между 30 и 50 години, към 170 с дребни недоверчиви очички, теме покрито с рехави кичури коса от едното към другото ухо и леко прегърбена фигура. Ръфаха кебапчета в питка с настървението на гладен помияр. Не щеш ли към тях се присъедини запазила част от младенческата си красота жена. Тъй се случи, че за момент настана тишина и чухме реплика отправена към нея от по-смешния чичка: „Абе ти какво правиш тук? Това място не е на нивото ти, ела ще те заведа в Мак Доналдс” . Не щеш ли от всички околни маси хората взеха да се правиват подобно на нас тримата в опити да си поемат въздух.

    Втората е с мой приятел. Преди няколко години имаше серия от командировки в югоизточна Азия. Няма да разказвам как са чакали 20 минути да им донесат поисканата от него вилица в Тайпе, нито за среднощните пазари. След два дни отчаяни експерименти той заедно с италианския си колега открили къде в се прави най-вкусната храна в града и дори в страната. Там срещнали и други омършавели европеиди, американци, австралийци, европейци ... всички до един изглеждали много щастливи щом получавали хамбургери и картофки от Мак Доналдс.

    Моето послание ли? Няма, но отношението е ясно.

me niego a colaborar...

от Мак Доналдс.

и въздуха е по-вреден от Мак Доналдс, ако го дишаш зад ауспуха на стар Икарус. бирата е полезна, пили са я още шумерите, но не охладена

Добър опит, но не те разбирам докрай. Аз лично нямам нищо против Мак Доналдс, не съм стъпвал в техен ресторант от има-няма петнайсетина години. Има много хора, които харесват скапаните им сандвичи, но има и такива като мен и като теб. Да, като подметки са, и не са само те. Пълно е с подметки, под най-различна марка. А ако става дума за символи и символики - е, тогава определено предпочитам Мак Доналдс, Форд и Кока Кола пред Калашников, Москвич и водка Столичная :)

Никой не ме кара да го ям насила. Само ако умирам от глад и трябва да си взема влака след 20 минути. Или ако не ми се яде местната храна. Или ако съм се приземил преди 2 часа на летището, добрал съм се накакси до центъра на София и имам още 45 минути до автобуса.

поздрави и успешна седмица:

п. По-добре е от дюнер, кебапче, кюфте, сланина, олио, мазна баничка, мазна закуска, мазен български сандвич.

дюнер, кебапче, кюфте, сланина, олио, мазна баничка, мазна закуска, мазен български сандвич. - поне имат вкус на храна, не на нещо изкуствено. Ако опитам пластмаса или силикон сигурно ще има вкус на МакДоналдс.

Най - тъпото е, че в БГ тези "ресторанти" все още не са за нивто ни. Там ходят хората като искат да зарадват някой, като място където може да си го позволи при получаване на заплатата. Един вид награда.

Но понякога Макдоналдс се явява мястото където всеки посетил чужда страна и отвратен от местната й храна може да намери нещо за ядене. Т.к. Макдоналдс е един и същ на всякъде по света.

4 дни в Германия живях на McDonald's, просто защото Burger King (другата опция в Синделфинген) са още по-гадни. Така че понякога просто ядеш каквото ти сложат и се радваш че, ако и гаден, има познат вкус. И засища. Не го харесвам, но го консумирам. Дори и ей сега, след съвсем мъничко, отивам да хапна там. И няма да ми харесва през цялото време.

На това му викам "успешен маркетинг". Малко като в 1984 и "големият брат". Накрая всички започват да го обичат.

Аз пък съм фенка на KFC и сега го чакам да дохвърчи:)

Аз определено мразя Макдоналдс, защото освен всичко друго е свързан с процеса на убиване на романтизма у мен. Ето как стана:
Като студентка след като дълго ухажвах един колега, той ми стана гадже за около две седмици. После се скарахме и след като завършихме МЕИ-то не се бяхме виждали доста време. Сега не мога да си спомня година или 5 бяха минали, но бях в София по някакъв повод и реших да му се обадя да пием по кафе.
И ме взима той с колата си, и ме пита къде да отидем, а аз с някакви велики очаквания по отношение на това как може да си прекара човек една вечер в столицата, даже му намеквам нещо за заведения с жива музика, а той .... ами той реши да ме заведе в Макдоналдс – там му се ходило. Докато ми заявяваше това, забелязах и, че е с облечен с анцуг.
Абе, знаех си, че не е никакъв романтик и че едва ли е забелязвал нещо повече от физически данни у мен, ама ..... номера с Макдоналдс уби всичко детско у мен.
Оттогава съм позволявала само на един друг да ме води в Макдоналдс, но беше в Лондон и нямахме излишни пари да харчим по други заведения – в Лондон Макдоналдс се смята за супер долнопробно заведение и ... и си е такова. :)

@gantree Ще се опитам да ти обясня. Слушах си аз SKA-P и попаднах на тази песен – McDollar. Прегледах нещото като клип, което има в Тубето, а след това и снимките които Google показа. Това ме провокира към размисъл - как се вписва собственото ми отношение към тази корпорация в общата картинка? Поговорих с приятели живели отвъд океана, а и си припомних случки (разказах две от тях).

Ето, отношението към корпорациите от много време не се свежда само до: за и против продукта им, а отива и към политиката, икономиката и начина на живот – културата. Не знам дали си обърнал внимание на снимката на която младежи горят знаме на Макдоналдс? В нета има и много на полиция, която пази закусвалните им.

Манджаджийницата отдавна вече не е символ на долнопробна храна, а в нечии очи е желан или нежелан начин на живот. Спомни си снимките на огромни опашки при пускането на първата закусвалня на Макдоналдс в Москва ... и виж тази в поста ми на каручката с джипсита, които си купуват заветните боклуци – начин на живот и то от най-желаните :)

@artanis – въпрос на вкус и ситуация. Преди две години за първи и надявам се последен път и то по работа им ядох боклуците, но нищо се не знае. Ако се окажа в Азия като този мой приятел не е изключено и да ми допадне.

@gamina сигурно си го срещала този графит – фак дъ бургер, фак дъ пъца, дъ бест ис баница. В края на предишната година ядох много вкусни кюфтета в питка на една автогара, по добре ми се стори от сандвич с прозрачно „филе” и срок на годност:)

@ soho и аз туй думам, точно това казват двете случки, които разказах. уви още е мечтан начин на живот за мнозина :(

@mismatched – в 84-а малко ги понабиха и сломиха психически.

Носи си сандвичи от къщи:)

@ sunflower – и тук се смята за долнопробно, също като анцузите в дискотека, амаааа:)

Да, това, което ми пишеш като допълнително пояснение го разбрах отраз, още от постинга. Не ми е останала неяснота по отношение на логиката, по която се е задвижило отношението ти от сандвичите-подметки към корпорацията въобще. Може би и аз следва да се доуточня - не ми е ясно като как така е възможно да се пренесе отношението ти по трасето сандвич-въпрос-на-вкус-бизнес. Няма никаква "обща картинка" в този случай. Да, сандвичите им са като подметки. Вярно е. Ужасни са, и са ми гадни и на мен - и като вкус, и като клиентско инфантилно и дебилно обслужване, и като цена, ако щеш. Но корпорацията е от много висока величина - и като организация, и като стратегия, и като краен финансов резултат, тоест - няма как негативното ти отношение към конкретен вид подметки, предлагани под формата на сандвичи да се пренася към корпорацията. За съвсем различни неща става дума, а оттам и за съвсем различен вид отношение. Хеле пък и по посока политика & начин на живот. Със сигурност има милиони американци, които също не харесват сандвичите на Мак Доналдс, но не биха имали нищо против да бъдат сред акционерите на компанията.

Да, полиция пази закусвалните на Мак Доналдс от произвола на каквито и да било антиамерикански настроени изроди. Е, и? Какво от това? Откъде накъде такова нещо следва да се трансформира в един вид вина за съответните закусвални или пък за самата корпорация? Трябваше ли ние да изпочупим и да подпалим всяка срещната арабска кочинка с дюнери след груповото убийство на онези петима българи в Кербала преди четири години? Примерно? Или пък след заколването на онези двама шофьори? Не е трябвало. Защото става дума за съвсем различни неща.

Мак Доналдс. Който иска го яде, който не иска - не го яде.

И аз съм фен на KFC :)

МакДоналдс (Биг Мак, сандвича с риба и салатите), KFC (пилетата и царевиците), Burger King (чийзбургерите), Subway (сандвичите с риба) и понякога Dunkin' Donuts.

Също така харесвам fish&chips, риба, месо без свинско, италианска кухня, тайландска кухня и добрата китайска храна (напр. един ресторант в Чайна Таун в Бостън).

Buon appetito:

Корпорациите не правят изключение от обществото ни. Те се показват пред света с продуктите и услугите си, подобно на чиновничеството чрез чиновника с когото общуваш, силите на реда чрез патрулиращите полицаи и така в една почти безкрайно изброяване. Отношението към тези лица на организация, обществена прослойка или гилдия рефлектират върху представата за тях у даден човек или в обществото/ата.

Корпорация, държава или обществена прослойка - неизменно някога, някъде предизвиква лошо отношение. Градацията за държавите си я налучкал добре: водка Столичная, Москвич и АК 47; Кока Кола, Ай Би Ем, ракета Томахоук; Шампанско, Лувър, Мираж 2000; кисело млеко, мотокари, "Игла";

@meimei - мъчно, но ако се постараем можем да сведем нещата и до там.

@artanis - браво на теб. продължавай да хрупаш. едно време аскетите ограничавали храната си, а на народа в Рим му давали хляб и игри в цирка.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Проповядваш аскетския начин на живот или си против храненето изобщо. Или пък просто си против яденето на добра храна.

whatever:

възможно е телосложението ми да се стори аскетично на някого, който хрупа вкусни манджи от мак, кинг, донатс и други подобни места сервиращи "добра храна".

впрочем темата не поста не е свързана с кулинарните ни предпочитания, а с удивителното преплитане на икономика, политика и гастрономия.

са от втория списък. От първия са бързите манджи. Мен не ме бърка "удивителното преплитане". МакДоналдс също са спонсор и дават стипендии на добри студенти от малцинствени групи. Имаше и 1 бял, останалите бяха испанци, черни и т.н.

Впрочем, темата на поста май не е свързана с телосложението ти ;)

поздрави:

само ти си си разбрал кой списък за какво е.

след земетресението в Кобе, Якудза първи раздават храна, напитки и завивки на пострадалите. това действие прави ли ги добри хора?

темата на поста е сериозна, ама я обърнахме на вкусови навици, за което съм виновен аз.

поздрави

Какво толкова са ти направили МакДоналдс. Или дори Якудза. Да беше казал "българското правителство, което дава социални помощи", щеше да бъде по-реалистично. Ако не бяха МакДоналдс щеше да има други.

Пак повтарям, МакДоналдс е бърза храна. Смешно е да се говори за полезна храна или за изискан ресторант. Но в сравнение с българска закусвалня е: чисто, има тоалетна, всички се усмихват, бързо, без проблеми и на всичкото отгоре не се оставя бакшиш.

Колкото и простотии да ми се случват в България, колкото и ненормални хора да ме занимават с глупости, като отида в МакДоналдс се уверявам, че всичко си е на мястото и светът работи.

чакам твоите аргументи :)

поздрави:

Бързо ли каза - щот не си висял да чакаш, затова. И се чудиш ти в Макдоналдс ли си или в Тропс. Даже Тропс понякога са по бързи:)

мога само да те помоля - мисли преди да пишеш или поне чети написаното.

Аз пък мога да те помоля да ми докажеш, че мислиш. Също и да пишеш ясно. Не ми се спори за глупости. В момента сме на "Аз не харесвам МакДоналдс" срещу "Аз харесвам МакДоналдс". За всякакви други скрити послания (толкова скрити, че вероятно съществуват само във въображението на автора) нямам време да гадая.

поздрави:

Мой приятел преди време работеше в Мак Доналдс в ЮЕсЕй и по една или друга причина му се наложило да се разходи до фабриките произвеждащи кюфтенцата и понеже бил на подходяща позиция позволяваща му да пита се оказало, че месото е ОТПАДЪЧНО. Каквото оставало от другите производства и било за изхвърляне не се изхвърляло а се влагало в сандвиченцата. След няколко години вече пристига в европа в Грейт Британ и като по- висш служител на същата фирма разгледал и там. Пак така. Вече тук у нас в България няма абсолютно никаква промяна. Все отпадъци. Дори ми се наложи да ям сандвич с вкус на овче месо и след отказа ми да го ям и изстиване на съответния той качествено се залои от овчата лой. Картофите им се бланшират, което довежда до отделяне на токсини при следваща обработка. Хлебчетата. Тези така приятно изглеждащи хлебчета са с високо съдържание на подсладители. Химия, която бавничко те съсипва и когато дойде време да разбереш че си направил грешка вече е късно за каквото и да било. Преди години господин Мак Доналд открил начин с минимум влагане на средства, т.е. купуване на отпадъци (кой ли иска много пари за да му вземеш боклука) да ги префасонира в ядене за бедните работници във фабриките на развиващата се икономически САЩ. Заплатите били много ниски и всеки гледал да хапне евтино. И така боклукът се превърнал в храна. До днешни дни. Обаче малко са хората, които искат химически анализ на папането в Макдоналдс. Особено в БГ. Все пак едно такова изследване струва майка си и баща си. Вие имате ли излишни пари за това. И като направите изследване на кого ще накривите шапката при положение, че Мак Доналдс ще си купят подходящите изследвания за да си работят обезпокоени. Така, че тези, които не искат да се тровят излишно в и без това отровния ни свят, да не ядат там, като мен, а на останалите... бон апети, мои малки опитни химически зайчета.