През 1990 Васко пееше приспивно от трибуни, от радиото и по телевизията - Комунизма си отива, спете спокойно деца. И ние заспахме, за да се пробудим през 1997. Тогава на свой ред изпяхме на децата песничка за отиващия си комунизъм.

Преди няколко дни се събудих и голяма част от деня ми мина заслушан в предавания досущ като в 1990 година дебат от парламентарната зала. Там мнозинството отново е комунистическо и няма кой да изпее песничка за сбогом.

Преди два дни в един кашон намерих банкнота със синия Димитров.



Едно радио ми каза, че само след дни в зала 1 на НДК ще свири и пее хора на руското МВР, заедно със "самият" Йосиф Кубзон. Сигурно ще изпее на захласната публика съветския химн, който мнозина като мен не могат да различат от сегашния руски - нали една мелодия се тананика.

По същото време в хиляди български домове хората ще гледат как комунистите са "На всеки километър" - история щедро предоставена от национален всекидневник.

Quo vadis popule?

плашим се просто!

и т'ва ше мине:)))
...като му дойде времето:)))

нормално е да ги влече към лявото. ако може другите да работят и да им са високи данъците, че те да вземат големи пенсии.
когато се сменят поколенията, дано се оправим.

Вярно е че има пенсии, но не са повече от младите!
Имено младите са тези които са си завряли главите в газа и си викат:
'То се ще дойде някои да ни оправи...'
'Ще му доойде времето..'
и други такива смехории.
Интересното е че никой не поема инициатива и отговорност за своята заслуга от лайняния пейзаж.

Аз съм виновен. Ей тука пише защо.
http://monnio.blog.bg/viewpost.php?id=77848

Понякога имам чувството, че най-много искат да се върне времето от преди 1989 г. седерастите. Защото сега вече го няма смисълът на живота им, няма срещу кого да лаят.

Шизофренично търсят бившата соц-символика и с пяна на устенца пискат - "Ето, комунистите се връщат!", "Ето, руснаците ще ни прецакат!", "Ето, аз съм най-най-работлив, а ти си мързелив комунист!"

Аман вече, бе , другари!

Виждате стара банкнота в кашон, научавате за концерт с руска музика и нещо във вас трепва, трябва да излеете някъде злобата на промитите си мозъци, комплексите на пишман демократите са неизкореними :)

И на stone, видите ли, пенсиите му виновни... Сине майчин, ще те видя като станеш на 70 г. :)

Да се смее ли човек, да плаче ли...

Не можете да разберете, че носталгията на хората е напълно обяснима. Носталгията за едно отминало време, което беше по-спокойно, хората бяха по-добри един към друг, мизерията беше по-малко... Уви това време безвъзвратно отмина и никой няма да го върне.

Това, че хората гледат "На всеки километър" не е защото се опитват да върнат онова време. Те просто си спомнят за него, защото е част от историята, за добро или за лошо.

Но истинският седераст или десебар мрази историята си. Неговата история е омразата. Той иска да живее с нея, защото ако тя изчезне и него вече няма да го има.

ех тоя комунизъм.Как ми пречи да си подпра къщата и тя се е килнала - не знам даже на коя страна ще падне

През 89-а бях на 11 и съвсем не искам да се връщат нито БТР-а който пазеше основното училище, защото някой си решил, че трябва да смени имената на живите и на умрелите в гробищата, нито маршировките на площада една седмица преди да започна училище.

Не искам да се връща времето, когато баба ми използваше най-често думата "тихо", за да не чуят комшиите. Комшиите не трябваше да чуват, защото един от комшиите бе бияч в милицията, а при нас денят започваше с новините по радиото, но не на радио София.

Не ми казвай, че някой освен галениците на режима иска да се върне времето, когато хората се пращаха в лагери, затвора или лудницата. Впрочем политическите опоненти се изпращат и сега в Русия - големия брат и пример на нашето БКП. Едва ли някой освен тях тъгува за онова "славно" време, в което магазините бяха празни, медиите цензурирани, а от неправилно мислене се страдаше.

БКП отказва да признае за жертви убитите на 9, 10, 11 септември 44-а. Това също е история - комунистче.

Знам, че ще те разочаровам ако ти кажа, че Дядо Коледа не съществува :) И че в живота не всичко е "черно-бяло", "добри-лоши".

Това важи и за БТР-ите и "маршировките". Ок, може би е леко дискомфортно да се разхождаш из парка и по някое време да бръмне некоя зелена мощна машина с картечници, но пък от друга страна е факт, че шансът да те набарат банда цигани с ножове и да ти секвестират имуществото значително намалява :)

Това за "биячите в МВР", дето мачкали всички хора наред ме разсмива :) Недей да забравяш, че тогава условията са били на "студена война". Както сме се подслушвали у нас, така са се подслушвали и в щатите :) Даже Франк Синатра по някое време са го обвинили за комуняга и са го следели доста строго куките :)

Ти цитираш Русия, където уж се преследвали враговете на властта, ама и отвъд Атлантика не е много по-различно в момента, моето момче. Справка - Guantanamo.

И последно - магазинчетата. Разбирам, че си леко объркан, но нека все пак внеса малко яснота. Празните магазини станаха реалност непосредствено след 1989 г., а не преди това.

Айде, бъди здрав и се образовай :) И не слушай баба си за всичко. Естествено, че възрастните трябва да се уважават, затова нека им простим някои неточности и пристрастни мнения.

Недоволни е имало при промяната през 1944 г., имаше недоволни и при промяната през 1989 г. Винаги при сътресения в обществения строй има и недоволни, неизбежно е.

Роден съм в края на 70-те и спомените ми от 80-те са ясни още от времето на световното през 86-а. Не съм на 18 години за да ми разказваш сладки приказки за "доброто старо време".

Образованието ми е такова, че чета книжки, хем такива дето ми харесват, хем такива с автора на които не съм съгласен. Не се надувай, познанието не е запазена територия на подтисниците.

Отраснал съм в място, което по класификацията на комунистическата ни държава бе 2-ра гранична зона. От там нито можеше да се влезе, нито можеше да се излезе без разрешение на милицията. Почти всеки ден военните хукваха да гонят желаещи да пресекат границите, но не през КПП. За това удоволствие хората от първа и втора гранична зона получаваха вредни, които се начисляваха към заплатата.

Магазините бяха така добре заредени, че почти всичко от прах за пране до електроуреди купувахме от Македония. Хранителните стоки пък изчезнаха доста преди 89-а. По онова време нещата се "пускаха", знам го защото лично съм стоял на опашка от 5 сутринта за хляб и съм тичал от единия до другия край на града защото еди къде са "пуснали" сирене, млеко или кренвирши.

Хич и не смей да ми обясняваш, че за да има сигурност е нужно да има подтисничество, популизма може да мине пред някой сърдит на света пубер или страдащ по пионерските лагери, ама не и пред мен.

Ти си човек с ограничено мислене, който вярва че светът е черно бял. Как го разбрах ли? Наричаш несъгласните с теб седесари, сравняваш САЩ и Русия и се опитваш да внушиш, че САЩ не са демократична страна. Това е добре, но аз не твърдя, че демокрацията "живее" в Белия дом.

Гнус ме е хора като теб, за които убийството е подробност, от която винаги има недоволни.

Ясно ти е, че не ме интересува и грам дали те е гнус от мен или не, нали? :) Аз си казах мнението по твоя коментар, ти ми отговори, значи публиката е информирана :)

От тук нататък ти няма да ме убедиш в твоята гледна точка, защото за мен тя е смешна и нереалистична. Нещо повече, тя е водена само от сляпо отрицание, което никак не ми допада.

Нито пък аз ще те убедя в моята.

За разлика от теб обаче, аз не се оплаквам нито от миналото си, нито от настоящето, а се опитвам да си живея живота. Хора като теб обаче постоянно човъркат нещо и се опитват да обвинят този или онзи, че навремето им е било криво или сега нещо не им е наред.

Остани си със здраве и се бори навеки с Комунизма, Римската империя, Чингиз Хан и Висшия разум от 11-тата планета...

P.S. Сравнявах САЩ и Русия, за да разбереш защо преди време службите са действали по такъв или онакъв начин. Към САЩ можеш спокойно да причислиш Англия, Западна Германия, Франция, Италия и когото си поискаш. Защото Студената война засягаше всички и методите бяха едни и същи.

Който контролира настоящето, контролира миналото.
Който контролира миналото, контролира бъдещето.

Из 1984, Дж. Оруел

Желанието да се неглижира миналото е разбираемо, когато идва от хора близки до режим, желаещ по скоро да настъпи забрава за делата му.

Разбирам прилично за наблюдател какво се е случвало през студената война, както и някои неща в съвременната политика. Старая се да използвал ума си и на база фактите, доколкото ги има да си съставям свое мнение за събитията. Не демонизирам, нито идеализирам прибързано. Към комунизма имам лично отношение, което не мога да пренебрегна, защото съм живял макар и кратко по време на онзи ужасен и човеко ненавистен режим.