Постинг
02.07.2008 00:39 -
Случка с Мобифон*
Вървя си аз по улицата и а - готин задник. Зазяпах си се аз, както си и подобава и тръгнах след него. Спря се той и що да видя? Задника бил щерка ти, бе! За това и дойдох при теб - сетих се че ми дължиш пари.**
Та значи чета си аз новини за Беласица и виждам снимка на Коце Маце. Па се сетих, че преди години официална любовница му бе Вики. С тази Вики, малката щерка на Владо Камилата бяхме съученици в основното училище. После и в гимназията. В гимназията Владо ми преподаваше география и бе най-пекания даскал. Бивш дисководещ и по онова време - настоящ плейбой. Щерка му не бе от друго тесто и за това ми е думата.
Нейде в гимназиално време тя се сдоби с големи цици, които в комплект с милата и муцунка действаха като магнит на мъжовете в града. Така действаха и на повечето от момчетиите. За мен притегателната им сила бе добре балансирана от размерите на гъза и. За останалите явно - цъ.
Изтърколи се гимназиалното ми време, а след това взех да ходя все по рядко на юг. Отначало чувах по някоя история с нея, защото тя си бе нещо като градска знаменитост. После обаче историите спряха и я забравих таз китна мома. Щеше да си стои в забвение, но веднъж случайно гледайки телевизьора съзрях светлия и лик. Изненадах се, че Викито се снимала наред с Баба Лили за първия брой на българския Плейбой.
Чудех се и маех тогава - що за чудновата хрумка е да сложиш не едно а две кофти неща в едно списание?! Хем баба, хем дибелу Вики. Тогаз разсейвах гаджето със случки с Вики, сега и вас, щото виждам имате време.
Та нейде в най-мутренските години на милата ни родина, седяла самичка таз китна мома, и то в най-мутренското заведение на градчето. В онези най-мутренски години гъзарите имаха пейджъри, а големите гъзари Мобифон. По онова време тя го играеше от големите гъзари.
Седяла си нашата скръстила крак връз крак и явно скучаела. За да разнообрази решила както подобава на кукла за украса да побъбри с някого. Взела тя Мобифона и набрала номер. Подир туй забъбрила сладко-сладко с човека от другата страна на линията. Разбира се шумно, та да я чуят всички, как кокетно и най-вече дълго говори тя без да се кахъри за минутките.
Навеки ще си остане загадка за нас, поради какво чудо точно в разгара на сладкия и разговор пустия му Мобифон звъннал?
Пу да му се не види, а също и да му се не знае!
---
* Едно време тъй им казваха на телефоните. После минаха на друга честота и стандарт, станаха по-малки и започнаха да им думат "Джиесем".
** Нямах подходяща случка или цитат за начало и си съчиних нещо:)
Та значи чета си аз новини за Беласица и виждам снимка на Коце Маце. Па се сетих, че преди години официална любовница му бе Вики. С тази Вики, малката щерка на Владо Камилата бяхме съученици в основното училище. После и в гимназията. В гимназията Владо ми преподаваше география и бе най-пекания даскал. Бивш дисководещ и по онова време - настоящ плейбой. Щерка му не бе от друго тесто и за това ми е думата.
Нейде в гимназиално време тя се сдоби с големи цици, които в комплект с милата и муцунка действаха като магнит на мъжовете в града. Така действаха и на повечето от момчетиите. За мен притегателната им сила бе добре балансирана от размерите на гъза и. За останалите явно - цъ.
Изтърколи се гимназиалното ми време, а след това взех да ходя все по рядко на юг. Отначало чувах по някоя история с нея, защото тя си бе нещо като градска знаменитост. После обаче историите спряха и я забравих таз китна мома. Щеше да си стои в забвение, но веднъж случайно гледайки телевизьора съзрях светлия и лик. Изненадах се, че Викито се снимала наред с Баба Лили за първия брой на българския Плейбой.
Чудех се и маех тогава - що за чудновата хрумка е да сложиш не едно а две кофти неща в едно списание?! Хем баба, хем дибелу Вики. Тогаз разсейвах гаджето със случки с Вики, сега и вас, щото виждам имате време.
Та нейде в най-мутренските години на милата ни родина, седяла самичка таз китна мома, и то в най-мутренското заведение на градчето. В онези най-мутренски години гъзарите имаха пейджъри, а големите гъзари Мобифон. По онова време тя го играеше от големите гъзари.
Седяла си нашата скръстила крак връз крак и явно скучаела. За да разнообрази решила както подобава на кукла за украса да побъбри с някого. Взела тя Мобифона и набрала номер. Подир туй забъбрила сладко-сладко с човека от другата страна на линията. Разбира се шумно, та да я чуят всички, как кокетно и най-вече дълго говори тя без да се кахъри за минутките.
Навеки ще си остане загадка за нас, поради какво чудо точно в разгара на сладкия и разговор пустия му Мобифон звъннал?
Пу да му се не види, а също и да му се не знае!
---
* Едно време тъй им казваха на телефоните. После минаха на друга честота и стандарт, станаха по-малки и започнаха да им думат "Джиесем".
** Нямах подходяща случка или цитат за начало и си съчиних нещо:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Толерантните българи
2. Шестте грешки на човека
3. Ансамбъл Българе
4. Един Слеп
5. Голата истина
6. Музиката
7. Пет минути за изкуство
8. Снимки
9. Анти
10. Петя
11. taralezh
12. г-н Нинов
13. Разбираема България
14. Така се прави
15. Дибрютру
16. Да помним!
17. Изработка на сайт
18. Поддръжка на сайт
19. Почистване
20. Транспортни услуги
21. seo оптимизация
22. Пране на мокети
23. Групажен транспорт
24. Отпушване на канали
25. Кърти Чисти Извозва
26. Minibus hire Preston
27. Пране на дивани
28. Фирма за почистване
2. Шестте грешки на човека
3. Ансамбъл Българе
4. Един Слеп
5. Голата истина
6. Музиката
7. Пет минути за изкуство
8. Снимки
9. Анти
10. Петя
11. taralezh
12. г-н Нинов
13. Разбираема България
14. Така се прави
15. Дибрютру
16. Да помним!
17. Изработка на сайт
18. Поддръжка на сайт
19. Почистване
20. Транспортни услуги
21. seo оптимизация
22. Пране на мокети
23. Групажен транспорт
24. Отпушване на канали
25. Кърти Чисти Извозва
26. Minibus hire Preston
27. Пране на дивани
28. Фирма за почистване