Изненадах се. Правил съм тъй и друг път, но сега реакцията бе някак по-масова. Получи се наистина приятна изненада.

Много и напрегнато трудово ежедневие, че даже и еженощие през последните седмици се каза тежката дума и великите ми планове за съботите и неделите претърпяха истинско фиаско.

Не стига това ами и физически болежките болежки на бабиното ми поколение ме налегнаха още преди да се зарадвам 30 пъти на Димитровден. И без да спинкам сон ми се сони. Крача в коридор, а коридора сякаш няма край ...



После настава вечер и лампи изгряват.
Самолети браздят небето нощем.
Курвите по курвенски работи тичат,
а аз се скитам в нощта и щракам.



Нямаше ме няколко дни, досущ като в доброто старо време, когато писмата бяха на хартия, срещите на живо, разговорите от дома или пощата (за младите - БТК), а да оставиш бележка някому не бе романтично, а нормално. След туй се появих по каноните на 21-ото столетие. Заредих батерията на мобилния телефон, включих Icq и skype, проверих си електронните пощи и се изненадах колко хора са оставили sms, електронно писмо, съобщение в icq или skype, а някои направо се обадиха по телефона.

Уговорих си вечеря с една от приятелките, които се обади по телефона. А на срещата ни - изненада! Още от пролетта я юрках за снимки от петте години съвместен живот, които нямам и ето - тя ги донесе в елегантен албум.

О, колко се радвах! Първо и двамата сме толкова заети, че от лятото се "виждаме" само виртуално, за по едно - здравей от Берлин, Виена, Букурещ ...

Ето ме и на млади години ... леле, какви шеметни години бяха. Не се пее случайно "що бех лудо, лудо младо, на младите години".



Пожелавам на себе си, както и на вас любопитковци чудесни изгреви, залези и времето между тях. Този изгрев навярно би се харесал на Вапцаров с неговите антени като мачти в море.


Не е като да ми липсва въображение, нали?
А да,  песничката е нейде от времето на младите ми луди години. Тогава бяхме млади и хубави. Сега сме пак млади и хубави, ама ... абе.

п.п. чудя се дали не пиша твърде кахърно, а също и дали не прекалявам с разказите с картинки. мнения?

липсваше, Мон!

благодарско, а прекалявам ли с разказите и звуча ли кахърно?

има си читатели за всякакви разкази - и с картинки, и без :-)
чак кахърно не звучиш, ама с тези "луди млади години"... все едно, че си поне на 100...

тогава можех да си позволя щуроти като купон на покрива на блока, сега съм твърде разумен ...

От колко време чаках за вести в блога ... :)
Не пишеш кахърно, ама и недей :)

няма, само с доза поглед над света без илюзии, ако може:)

сега пък си позволяваш щуротията да обикаляш през нощта на колело и да снимаш... :-)

без колело от известно време, бая страх насъбрах ...

ако не забравя утре ще пусна няколко от приличните ми нощни снимки за последните месеци. може пък да му хареса на някого:)

готино е да се снима и в компания, сравнявате си кадрите:)))

разказ с картинки... така да се каже... ;-)))

ти не си мераклийка за обикаляници и щраканици, за това не схващаш красотата на разходка из центъра започнала в полунощ и завършила в 3 за да си снимате.

ама пък свет широк - люде разни:)

може :) и все пак е хубаво да гледаш с усмивка :)

http://www.youtube.com/watch?v=wXewfpdEvwU

вечерта, като се прибирах от работа, видях един младеж който усърдно снимаше нещо да не си бил ти:)?

puresmile - усмихвам се бе, знаеш ли как се усмихвах като снимах тази сутрин паметника Цар Освободител, а на преден план е турското знаме:)

chochy - хареса ми:)

ady - благодарско за младеж:))) не съм бил аз, снощи бях зает със света в мен и приятелите, от днес пак гледам и света около мен:)

аха, признавам си, че едва днес се заслушах в текста.
колко хубави неща пропускаме от разсеяност

дали не съм мераклийка за обикаляници и щраканици :-р
ама да не занимаваме аудиторията с това...
продължавай да снимаш... с усмивка :-)

ще черпиш значи:)